Да се извади от мрака на миналото и напише летописна книга на с. Кичево е задача доста трудна и отговорна. И ако трябва да отговоря защо се залових  такава извън силите ми задача, то е защото досега никой не е сторил това. Тя не представлява пълна история, а само едно изследване върху отделни сфери от живота и бита на населението.

Историята на едно село, като всяка друга история трябва да се гради само въз основа на строго установени истини, извлечени от документи, паметници на веществената култура и бита. Но за съжаление, тъкмо най важното е и най-оскъдно. Независимо от всичко, взех перото с желание да опазим и малкото останало от миналото на  нашия роден край, незагаснало от дългия низ на изминалите години. Пред нас си отиват един по един 85-90 годишни старци. Под напора на съвременния ритъм гаснат спомени, предания и легенди. Това ме накара в срещи и беседи с възрастни хора да се заровя в техните спомени, да диря предания, легенди и преживявания. Събраното подредих и записах в настоящата летописна книга на селото.

Ще бъда доволна и благодарна на всички ония, които от любознателност или задължения прочетат тази книга и намерят неверни данни или празноти, от все сърце желая да изправят и попълнят пропуснатото, защото и едното и другото не е по силите на един човек.

Стоянка Събева – чит. секретар
с. Кичево

текст: Донка Андреева
музика: Георги Германов

Кичево – китка омайна!
Кичево – земя безкрайна!
Кичево – лъх от морето!
Кичево – нежност в сърцето!

Кичево – птица в простора!
Кичево – стройна топола!
Кичево – пристан за всеки!
Кичево – обич навеки!

1. Есен слиза босонога
щедра и богата!
Зима вее в изнемога
няма студ в сърцата!

Припев:
Кичево – люлка рождена!
Кичево – моя вселена!
Кичево – кътче от рая!
Кичево – сладка омая!
Кичево – кътче от рая!
Кичево – с мен си до края!

2. Труд усилен – бъчви пълни
радост за душата!
Свети Георги покровител
ще множи стадата!

3. А стопани работливи
сънце изпреварват!
Бисерни чешми игриви
жажда утоляват!

4. Кестените на площада
спомени нашепват!
Внуците ни за награда
пътя нов ще следват!

УВАЖАЕМИ БАТЕ, ВАНЬО,

ДНЕС Е ПРАЗНИК!
ГОРДО ЧЕЛО ПОВДИГНИ В ТОЗИ ЧАС!
ПОВДИГНИ И СЛУШАЙ СМЕЛО
ПОЖЕЛАНОТО ОТ НАС!

НЕКА В ДНИТЕ НИ ЧЕСТИТИ
ДА СЕ ТРУДИМ ПАК БЕЗСПИР!
НЕКА ГРЕЯТ И ЗВЕЗДИТЕ
И ДА ИМА САМО МИР!

И ОТ ОБИЧ – ЧИСТА, СВЯТА
КАТО УТРИННА РОСА
ПРИЕМИ ОТ МЕН – СТОЯНКА
БУКЕТ АЛЕНИ ЦВЕТЯ!

ТЕ СА ДАР ОТ НАШ’ТО СЕЛО
ТОЗИ СВИДЕН, РОДЕН КЪТ
ДЕ СТОЯН И ЖЕЧКА СМЕЛО
ВСЕ НА ПОСТА СИ СТОЯТ!

Бъди щастливо
наше родно село,
с хората си –
мили и добри!
А ние спомените мили
ще пазим
до дълбоки старини!

Стоянка Събева Чакърова
чит. секретар – библиотекар
с. Кичево

Село Кичево датира от началото на миналия век. Днешното село Куманово, което е на разстояние на два км. от село Кичево, живеели двама турски чифликчии. След, като се оженил най-големия син, на единият от тях – на име Джафер, баща му потърсил подходящо място за чифлик. За такова било избрано днешното село Кичево. Цялата местност била заета от гора. На мястото, където се намира голямата чешма, до мелницата имало хубав извор в съседство с обширна поляна. На това място бил създаден чифликът на Джафер.

През 1828 година от Копрьокьо сега Гроздево дошли две семейства гагаузи и се заселили тук около чифлика. По-късно идват още 30 нови семейства. Така се полагат основите на малкото селце Джеферлии, което носи името на собственика на най-напред основания тук чифлик. Потомците на тези първи жители на Джеферлии са днес родовете – Камбуровци, Алексиевци, Карадобревци, Карагеоргиевци и Вълковци.

През 1934 година селото се преименова село Кичево и до днес то носи същото име. По време на Севастополската война в България в гр. Варна е свикана конференция, на която се взема решение чрез подписи да се узнае кого желае българският народ – русите или турците; народът е единодушен. Всички обичат своя по-голям славянски брат. Но събирачите на подписите си послужват с измама в полза на турците. Руските войски се принудили да се оттеглят. Когато българският народ разбира това, голяма част последват русите. Всички гагаузки семейства на с. Джеферлии се изселват в Бесарабия, където пристояват три години. Но измъчени от носталгията по родния край, те отново се завръщат в родното село.

Правнукът на Джафер паша – Саид ага, продава чифлика си на дядо Божко, който се приселва тук от сегашното село Рудник. От този момент в селото не живеят никакви турци. Идват нови приселници от Добруджа и село Голица, които са българи. Така Кичево се разраства, а хората стават по-заможни. Голяма част от гората е изкоренена.

Днес жителите на селото говорят още гагаузки език, което показва, че през робството са дали езика си, а са запазили вярата.

Археологически паметници в селото не са намерени до сега, както и в околностите му.

Записала историческите

данни за селото

Екатерина Николова

1968г.

Село Кичево се намира на 13 км североизточно от гр. Варна. Местността, в която е разположено селото, е продължение на Франгенското плато – високо около 360 м над морското равнище.

Предполага се, че селото е възникнало през втората половина на 17 век или в началото на 18 век. Предание разказва, че по време на турското робство тези земи били владение на Джафер паша. Той изградил тук голям чифлик. Цялата местност наоколо е била обрасла от буйни гори и пасища. По-късно този чифлик бил наследен от неговия внук – Сеид бей. Последният, за да увековечи името на своя дядо нарича селището „Джаферлий”. Това име селото носи до 1934г., когато с указ на Народното събрание селото се преименува в с. Кичево. Причините да се преименува така са: (според предание) селището е разположено на високо място, но богато на вода. Около изворите е имало много тополи и други декоративни храсти, които отдалеч изглеждали като кичест букет на това открито и високо място в сравнение с околните села. Първите заселници българи (гагаузи) идват от село Кьопрюкьой – днешното с. Гроздево, Варненско в началото на 18 век. Това са родовете на Алексиолу, Божкоолу и др. Божкоолу закупува чифлика на Сеид бей и става най-богатия род в селото (Божкоолу се преселва от с. Рудник). По-късно се преселват още 30 рода от Новозагорско, Старозагорско, Тетевенско и други, каквито са родовете на дядо Съби (Събиолар), на дядо Добри (Добриолар), Карагеорги, на дядо Вълко, на дядо Камбур и др.

През 1928г. след примирието между Русия и Турция по тези места се провежда меморандум (допитване) с цел: „Кого желае местното население – Турция или Русия”.

Болшинството от населението – тогава неграмотно, поставя палеца си (подмамено от чиновници – предимно гърци) за Турция, в резултат на което руските войски се изтеглят от българските земи.

Разбрало измамата, голяма част от населението (особено ония, които са подпомагали руските войски) тръгва заедно с руския аскер, като се заселват в днешна Бесарабия, Комратский район и др. Някои от тези семейства след 3-4 години в резултат на носталгията по родния край отново се връщат и заселват селата: Кичево, Орешак, Куманово, Виница и др. От няколко години има възстановена връзка между гагаузите от тези села със гагаузите от селата в Бесарабия – с. Бешалма, гр. Комрат и др.

Някои от гагаузите са получили образованието си в Бесарабия. Такъв е бил Георги Киряков, който след завръщането си в с. Джеферлий бива избран за кмет в селото. Кметувал е около 30 години. По негова инициатива и със средства от населението през 1857 година е била построена църквата в селото. За това свидетелствува и каменният надпис, издълбан в мраморна плочка, вградена над входната врата на църквата. На този надпис е записано така:

„Черквата в с. Джаферлий е построена през 1857 год. от видните българи съселяни Георги Киряков (Георги чорбажди), Йови Парушев, Илия Иванов и др.”

Вероятно на каменния надпис са издълбани имената на църковните настоятели.

По думите на още живия дядо Антим Алексиев Николов – 88 годишен, със запазена памет, (училищен настоятел през 1927,28,29 и 30 год.), касиер на настоятелството бил неговият дядо – Муси Добрев. От него той е слушал, че след като построили църквата, останали пари, с които решили по-късно да построят ново училище. Строителството започнало през 1882г, за което голям дял се пада именно на дядо Муси Добрев, който е бил избран и за председател на училищното настоятелство. Строителството траяло две години и през 1884 год. било открито. Построени били 2 класни стаи и една канцелария за учителите. Това се потвърждава и от каменния надпис, вграден във фасадата на училището, където е записано така:

Училище
„Св. Клименть”
1884
с. Джаферлий
н-ль М. Добрев

Дванадесет години след построяването на училището, т.е. през 1906 год. дядо Муси Добрев отива в гр. Ерусалим.

Новооткритото първоначално училище, в което започва да се преподава на български език просъществува до 1922 год., а името се запазва до днес. По време на Балканската и междусъюзническата война учебните часове често били прекъсвани. През 1915 год. те били прекъснати, поради обявяване на мобилизация, за една седмица. Нередовни били и учебните занятия и през 1916г., тъй като близо до селото се водели военни сражения с румънците. През 1918 год. училището било реквизирано със заповед и превърнато в склад за хранителни продукти, а в учителската стая били настанени войници. Учебните занятия били възстановени едва на 10.I.1919 год.

През 1920 год. главният учител Евтимов въвежда екскурзиите като метод на обучение. Въпреки упреците, правени му тогава от местните власти, Евтимов е успял да проведе няколко екскурзии до гр. Варна и Аладжа манастир с каруци. Екскурзиите били посрещнати с голям интерес от учениците. По това време броят на децата бързо нараства: I клас – 53 деца; II клас – 41 деца; III клас – 25 деца; IV клас – 20. Това налага да се мине на двусменно обучение – две отделения сутрин и две отделения след обяд. Нарастването на броя  на децата става причина да се обсъди въпроса за превръщане на първоначалното училище в прогимназия. На 19.I.1921г. било свикано общоселско събрание, на което е бил поставен за обсъждане именно този въпрос.

През февруари 1922 год. прогимназията е била открита. Била произнесена голяма реч на откриването, изслушана с интерес от селяните. Веднага изникнал обаче и въпросът – да се учреди нов парцел за построяването на ново голямо училище, в което децата да учат от първо отделение до трети прогимназиален клас и тя била построена през 1942г.

По думите на дядо Антим Алексиев, който тогава бил 25 годишен, се разгоряла голяма борба между училищното настоятелство и местните власти. Училищните настоятели предявили иск да бъде отреден парцела, където е била селската кръчма и големия мегдан пред нея. На това място на големи празници – Лазаровден, Великден, Гергьовден, Спасовден, Св. Богородица, Димитровден и др. се виело кръшното селско хоро. Противник на това предложение се явил Иван Тодоров, който бил кандидат да купи кръчмата и да развива търговия. Противник се явил и Никола Иванов – един от най-влиятелните хора в селото тогава. Надделява разума – угреден е точно този парцел, но се взема решение – мегдана да не се загражда, за да може на същото место пак да става селското хоро. Ограждането на двора на училището става едва след 9.IX.1944г.

Терорът, който обхваща нашата страна след деветоюнския преврат 1923г. и разразилата се икономическа криза през втората половина на 20-те години и началото на 30-те години стават причина да се забави изграждането на новото училище, въпреки, че е отредено мястото. Издаден е царски указ, защото собственикът не е имал документ.

Трудност представлявала изплащането на останалите отчуждени къщи и дворове. Забавя се проектирането, за което също са необходими средства. По тези причини строителството започва едва през 1938 год. и е завършило през 1942 година. Построени били 4 класни стаи над земята, учителска стая, дирекция и една стаичка за прислугата. Построени са и 4 избени помещения – стаи, вкопани повече от метър, поради което подпочвената влага се стичала в тези стаи. Независимо от това те се използвали за кабинет и работилница до влизането в експлоатация на новата постройка – 27.IV.1928 год.

За издаването на царския указ е ходил от Кичево Антим Алексиев Николов – председател на УН. Някои от засегнатите стопани, чиито къщи се отчуждавали, му казвали: „Ти бягаш да уредиш работата, но рано или късно това училище ще засегне и тебе.” (неговата къща също била близо до училището)

И действително:  след 9.IX.1944 год., когато училището става средище и броят на децата нараства, биват отчуждени къщата и двора на дядо Антим Алексиев Николов – 1950 год., като в замяна на това му угредяват двор на хубаво място – също в центъра на селото, където живее в момента. По неговите думи майстор предприемач на училището е Атанас Георгиев, а директор на училището – Гладилов.

Така разкритата пълна прогимназия – „Св. Климент Охридски” в с. Кичево просъществува до учебната 1961/62 г., когато бива разкрит и VIII клас. Училището се превръща в средищно. В него се записват ученици от останалите села: Куманово, Осеново, Долище, Орешак, Кранево и Ген. Кантарджиево. В Долище Началното училище е закрито през 1974г. В Орешак прогимназията е закрита през 1959г., в Климентово – през 1964г.

През месец септември 1972 год. училището се оглавява от др. Никола Костадинов Стойнов.

Председател на ИК на Общинския народен съвет е др. Любомир Георгиев – бивш директор на училището – от 1959 до 1963 г.

Секретар на общинския партиен комитет р др. Иван Станчев – бивш директор на училището от 1963 до 1967 г.

Икономиката на селото е укрепнала. Стабилизирано е държавното земеделско стопанство. Изградено е стабилно Автотранспортно предприятие. Услугите на населението се обединяват в стабилна трудовопроизводирелна кооперация. Развита е богата търговска мрежа от селската кооперация. За всички тези предприятия е изградена богата собствена материална база.

Миграцията на населението към гр. Варна и закриването на училищата в съставните села поставя остро на дневен ред нуждата от общежитие към средищното училище за децата от по-отдалечените села. Така през 1965 г. била закупена къщата на Алекси Антимов Алексиев (син на дядо Антим) за общежитие. Тя обаче не е достатъчна, поради което през 1969 г. към същата къща се пристрояват две по-големи стаи и една по-малка стаичка за въпросите генерално, поради което през 1971 г. започва строителството на ново общежитие със столова за 200 ученика, което е завършено през 1972 год. и открито от Стоян Тодоров – зам. председател на ОНС гр. Варна на 7.XI.1972г.

През учебната 1972/73 год. в училището се учат 212 ученика в четири класни стаи над земята и още четири класни стаи в мазите. В едната от мазите е разположена работилницата, в другата – кабинета по химия и биология, а с третата – кабинета по физика и математика, а в следващата – кабинета по история. От влагата в помещенията учебните карти са разлепени, стените – особено през зимния период – почерняват. Дървените подове издържат само по две, три години и прогниват. Много от децата боледуват от рахити и гръбначни изкривявания и др.

Всичко това много остро налага отдавна появилата се идея за строеж на пристройка и надстройка към училището. Новото училищно ръководство е подкрепено както от ИК, така и от ОПК, които са оглавявани от бивши директори на училището – обърнати с лице към проблемите на образователното дело. Започват проучвателни работи. Разширява се двора на училището, огражда се с нова ограда. Построява се нова спортна площадка на север от училището, като по този начин се изолира шума в класните стаи.

Започва проектирането на училището от НТС – Варна. Училищното ръководство защитава идеята да се проектира и построи първо пристройката, в която да се учи. След завършването й ще се даде възможност да се разкрие старото училище и направи надстройката. Тази идея се възприема. Разработени са два варианта планове. Първи вариант – пристройката да бъде продължение на старото училище, като след завършването й се продължи коридора. Какви са предимствата на този план? На първо място – всички класни стаи и кабинети ще бъдар разположени на юг, като същевременно от север ще бъдат изолирани от коридор и няма да се чува шумът на спортната площадка, изградена на север от училищната сграда. Втори вариант – пристройката да се изгради на мястото на спортната площадка, като между старото училище и новата част се оформи вътрешен двор. При този вариант всички нови стаи и кабинети щяха да бъдат със северно изложение, което никак не е добре за Кичево, като се има предвид откритото високо място, на което е разположено селото и големите силни виелици, които стават през зимния период. По тези причини този вариант бе отхвърлен от училищното ръководство.

Така започва строителството на пристройката към старото училище, чието строителство завършва през 1982 год. Същата е открита на 27.IV.1982 год. от адмирал Иван Добрев – Странджата. Състоя се вълнуващо пиршество.

Историческата справка е записана от Стоянка Събева Чакърова – читалищен секретар – библиотекар с. Кичево

Данни за справката са черпени от възрастни хора от селото през 1982 г., а именно: Антим Алексиев, Панайот Янакиев, Яни Андреев и др.